Емболизацията на маточните артерии се счита за изключително безопасна интервенция, при която случаите на съществени усложнения са изключително малко (<1%).

Усложненията най-общо могат да се разделят на:

• локални на пункционното място, откъдето се въвежда катетъра;
• реални усложнения;

Най-често срещаното усложнение от незначителен характер е образуването на кръвонасядане с временна синина на мястото на пункцията. Локалната лека болка и цветовите изменения могат да притеснят пациентката, без обаче да представляват реален медицински проблем. Умереното използване на торбичка с лед и на мехлем с хепарин в повечето случаи е напълно достатъчно. Пациентката трябва да бъде окуражавана да използва нормално ръката си. Симптомите се задържат в продължение на 7-14 дни.

Хематома или тромбозата (запушване) на брахиалната/феморалната артерия (които са много редки) са сериозни локални усложнения, при които пациентката трябва да се обърне към лекар незабавно.

 

Реални усложнения

Други усложнения, които могат да настъпят са: остра маточна исхемия, дисфункция на яйчниците, белодробен тромбоемболизъм, остра супраинфекция на фиброматозния възел, силна алергия към контрастното вещество. Всички тези усложнения се случват много рядко. Описани са единдични случаи в световната практика. При някои се налага извършването на хистеректомия (остра вторична инфекция).

Например некроза на матката - на практика е невъзможна, когато се прилага частична и селективна емболизация на клоновете на маточната артерия, кръвоснабдящващи миоматозните възли и използването на ембологенни сфери с определен размер.

Инфекция и перитонит

Точното спазване на правилата за подготовка на пациентката за ЕМА изключва подобни усложнения. Абсолютно противопоказано е извършването на ЕМА при наличие на възпалителен процес до пълното му излекуване. Към подготовката на пациентката за емболизация се включва и профилактичен прием на антибиотик, който продължава 5 дни след манипулацията.

Когато миомата расте към маточната кухина има по-голям риск от вторична инфекция (поради контакта с маточната кухина) и поради това се налага да се следи много внимателно. При много случаи, процеса на разпад на тези миоматозни възли се съпровожда с отделяне на гнойно некротичен материал, който през 90-те години се е считал за усложнение и който и днес, може се възприема като такова, ако лекаря не е запознат детайлно с процеса. В тези случаи пациентката се проследява внимателно, за да се избегне евентуално задържане на некротичен материал в маточната кухина. Всеки признак на локална инфекция трябва да се проучи внимателно (клинична консултация, хемолевкограма, култура) и да се лекува по подходящ начин.