Има най - различни симптоми, които насочват към това заболяване – често и трудно уриниране, особено през нощта, отслабване на струята, парене, тежест ниско долу в корема.

Трябва да се обърнете към уролог за щателен клиничен преглед и изключване на заболявания свързани с пикочния мехур, раково образувание на простатата или стеснение на уретрата от друг произход.

Попълва се въпросник IPSS (International Prostate Symptoms Score) за оценка тежеста на симптомите и качеството на живот. Измерва се обема на жлезата, скоростта на струята при уриниране, остатъчна урина, взема се кръвна проба за изследване на PSA и изклюване на малигнен процес.

Назначава се медикаментозна терапия и се проследява резултата след 3 и 6 месеца. При липса на достатъчен ефект или при непоносимост на симптомите и влошаващо се качество на живот се взема решение за извършване на терапевтична интервенция върху простатата. Тя бива най – общо казано два вида:

– хирургична ( ТУРП или отворена простатектомия); 

– неоперативна – ендоваскуларна емболизация на съдове хранещи простатата.

Преценка какъв тип интервенция да се извърши се взима от екип уролог и ендоваскуларен специалист, като се съобразява и желанието на пациента. Понякога се налага изършване на КАТ ангиография за определяне на съдовата анатомия и кръвоснабдяването на жлезата.