Честота на колоректалния карцином (КРК): 31/100.000 (М>Ж), 50-70%  развиват чернодробни метастази (ЧДМ). Пет годишна преживяемост 62% (92% при локален, 5% при метастатичен). Към момента на диагностициране на КРК 20-50% имат ЧДМ.

Смъртният изход при метастатичен КРК е главно в резултат на чернодробна недостатъчност.

Една трета от пациентите с метастатичен КРК имат изолирано чернодробно ангажиране и са кандидати за локално лечение. Туморното натоварване на черния дроб е определящ фактор за възможността за хирургия, а така също и за морбидитета и смъртността.

Хирургичната резекция е единственото  лечение на ЧДМ, което може да осигури 5-годишна преживяемост 27-40%, но едва 10-20% са подходящи за резекция. Доказателствата за регресиране на първоначално нерезецируеми ЧДМ след неоадювантна химиотерапия представлява нова възможност за подобряване на дългосрочната прогноза при тези пациенти. През 80-те, конвенционалните индикации за чернодробна резекция включваха: максимално 3 лезии, отсъствие на екстрахепатални метастази и ясна граница на резецирана > 10 мм. Оттогава, критериите се разширяват и отразяват напредъка в хирургичните техники и периоперативните грижи, както и новите химиотерапевтични режими.

Независимо от новите химиотерапевтични режими при иноперабилни пациенти с ЧДМ, 2 годишната преживяемост е <40%, 5 годишната – около 5%.

 

Трансартериалната терапия има за своя логическа основа факта, че 80-90% от кръвоснабдяването на чернодробните тумори се осъществява от a.hepatica, докато това на нормалния паренхим в 75% е от порталната вена. Това създава предпоставки за постигане на значим терапевтичен ефект при ограничаване на системните въздействия и тези върху нормалния паренхим. Независимо, че някои метастази не показват контрастно усилване при образно изследване при интраартериално инжектиране на technecium-99m макроагрегиран албумин показват повишено натрупване на изотопа в потвърждение на релативния хиперваскуларитет в сравнение с нормалния паренхим. В основата на интраартериалната терапия стоят 2 принципа: доставяне на терапевтичен агент максимално близо до таргетната зона (интраартериална химиотерапия), нарушаване на кръвоснабдяването на тумора (обикновена емболизация) и комбинация от двете (трансартериална химиоемболизация (ТАСЕ) и радиоемболизация ytrium-90).. Интраартериалната локална инфузия на химиотерапевтици сравнена със системната химиотерапия показва повишена честота на туморен отговор в 8 рандомизирани проучвания (1987-2003

Конвенционалната ТАСЕ, при която артериалният кръвоток се редуцира за да се забави „отмиването” на медикамента, позволява да се достигнат концентрации в тумора, които са до 100х по-високи от тези при системна химиотерапия. По-нататъшната туморна селективност се постига, когато химиотерапевтикът се смеси с lipiodol, йодизирано масло, което действа като носител и което преференциално остава в тумора, поради отсъствието на Купферови клетки, фагоцитите които са активни в нормалния паренхим. Хипоксичната увреда увеличава пропускливостта на клетъчната мембрана и така засилва ефекта на химиотерапевтика.

ТАСЕ при КРК има своята дълга история започваща през 1980 г.

Медикамент излъчващите микросфери (DEB) се изработват от поливинил алкохолен хидрогел и са биосъвместими, хидрофилни и нерезорбируеми. Основното предимство е продължителното освобождаване на химиотерапевтика в сравнение с по-бързото му освобождаване, когато се използва lipiodol като носител. Това води до удължаване на контактното време при многократно по-ниски плазмени нива. Тази технология в комбинация с доксорубицин показа повишен локален отговор при хепатоцелуларен карцином.