Какво заболяване е миомата на матката

Миомата на матката е доброкачесвено образоване на матката, което нараства към маточната кухина, извън нея или в самата стена. Използват се различни наименования- фиброид, лейомиома или миома.

Миомите са най-често се развиват във възрастта 30-40 години и обичайно не причиняват оплаквания. Но те може да са причина за:

•  продължително и болезнено менструално кървене
• болка в областта на малкия таз и гърба, поради притискане на съседни органи
• болки по време на секс
• често уриниране
• анемия с чувство за отпадналост и умора

 

 Какви са методите на лечение

Ако миомата не дава клинични симптоми, вие не се нуждаето от лечение. Неоходимо е само да е проследява периодично от вашия лекар.

В случаите когато симптомите са изразени и влошават качеството ви на живот е необходимо активно лечение.

Медикаментозно лечение

Целта е да повлияе и намали менструалното кървене,анемията, болката, но не може да предизвика намалявне на размерите на миомата и включва:

• нестероидни противовъзпалителни медикаменти
• противозачатъчни хормонални препарати

     -интаматочни хормон излъчващи спирали

Хирургично лечение

Хистеректомията е класическо хирургическо решение практикувано от 100 години. Съгласно терапевтичните наръчници почти 20% от пациентите с маточен фибром имат показания за хистеректомия. На практика над 70% от пациентите приемат тази препоръка В над 60% от случаите на постхистеректомия се появяват психо-емоционални нарушения. Това усложнение влияе сериозно на качеството на живот на пациентката, но е напълно игнорирано от лекаря гинеколог. Хистеректомията води до безплодие и затова е неприемлива за предлагане на жени, които искат да забременеят.

Миомектомията(оперативно отстраняване на миомния възел) е възможна технически в ограничен брой случаи (около 20%). Границите са поставени от броя, размерите и мястото на фиброматозните възли. Младите пациентки с единични субсерозни (развиват се в най-вътрешния слой на маточната стена) фиброми, които не деформират маточната кухина са показани за миомектомия. Основните рискове в дългосрочен план са: рецидив (20-60% от случаите) и формиране на сраствания и ръбцови промени в стената на матката (80% от случаите).

Емболизация на маточните артерии

След пукция на бедрена/брахиална артерия се поставя в маточните артерии катетър. През него се инжектират се микрочастици ( 900 микрона)с които се прекъсва кръвоснабдяването на миомата или миомите.

• Интервенцията продължава около 30 минути вие сте будна, няма разрези и обща упойка. Изписването се извършва на 24 ч. след интервенцията.

 

Какви резултати може да очаквате

• Пълно прекъсване на кръвоснабдяването на всички миомни възли независимо от техния брой с прогресивно намаляване на размерите (средна резорбция от 70% на обема) без еволютивен потенциал)
• Значително клинично подобрение (процент за успех 95%)
• Плодовитостта, след емболизация е подобна на тази на пациентките, които са извършили миомектомия.

 

 

 

Какви са евентуалните усложнения

 

• са много сигурни процедури (с процент на големи усложнения <0,05%).

• На всяка пациентка се извърчша предпроцедурно изследване за откриване на рискови фактори (активни инфекции, алергии, бременност, обем на фибром и др.)
• Рискът от инфекция при липса на профилактично лечение е 2% от случаите (това са 25% от случаите за миомектомия).
• Единствените миоми, които представляват реален риск от инфекция са , развиващите се в маточната кухина. Те се проследяват внимателно и се отстраняват веднага когато е възможно (постемболизационно премахване)

 

• Фиброми по-големи от 10 см са най-трудни за лечение с емболизация по принцип, поради интензивността на постемболизационните симптоми (постемболизационен синдром). Затова приемаме за лечение фиброми по-големи от 10 см само в случай, че няма ефективна и приемлива терапевтична алтернатива за пациентката.
• Емболизация на маточните артерии (ЕМА) позволява едновременното лекуване на всичкимиоми и зони на аденомиоза, като премахва както необходимостта от хирургическа интервенция, така и риска от рецидив..

 

 

Как ще се чувствате след  емболизацията

         След емболизацията, поради прекъсване на кръвотока към миомата се появяват болки ниско в корема и може да се появи усещане за гадене и позиви за повръщане. За да ви се осигури максималн физически конфорт ще бъдете под лекарско наблюдение през цялата продължителност на хоспитализацията и ще ви бъдат назначени болкоуспокояващи и антиеметични медикаменти /против повръщане/ с доза и ритъм оптимални за контролиране на симптомите. На втория ден сутринта и е възможно изписването ви.

През първата седмица след емболизацията,  може да се появи така наречения "постемболизационен синдром" който се състои в спорадични стомашни спазми, субфебрилно(температура под 38ºС) състояние, сънливост и отпадналост, слаби вагинални течения, понякога придружени от изхвърляне на тъканни фрагменти. Тези симптоми, по принцип, са с ниска интензивност и изчезват спонтанно за 5-7 дни. При необходимост може да се приемат симптоматични медикаменти (болкоуспокояващи, антипиретични). Препоръчва се умерена физическа дейност и балансирано хранене за избягване на запек.

Контрол след изписване

• Изписването се извършва на 24 час. Ще имате на разположение 24 часа телефонен номер, на който може да позвъни при нужда При изписване, ще получите рецепта съдържаща антибиотик и нестероидно противовъзпалително и брошура с подробна информация за постемболизационния синдром и планираните контролни прегледи
• Препоръчва се избягването на прекомерно физическо натоварване през първите 7 дни.
• Трябва да се избягват условия, които могат да предизвикат тазови инфекции. Съществуват ограничения по отношение на сексуалния живот през първите две седмици след емболизацията.
• Ще се информираме за вашето състояние  по телефона на 7-я и съответно 21-я ден след интервенцията.При необходимост винаги може да се свържете с нас и извън определените дати. На 21-я ден, правим последна проверка на клиничното развитие и насочваме изрично пациентката към гинеколога  за извършване на необходимите клинични и образни прегледи (1 месец, 3 месеца и 6 месеца след емболизацията)
• На 10 ден след интервенцията лекарят гинеколог приема оперативното досие на пациента, развитие и препоръки.
• На 2 и 6 месеца след интервенцията  на пациенка се прави по един клиничен и ехографски преглед. Ако живеете в друго населено място и не може да посетите консултативния кабинет  при нас изпращате по имейл/факс и те се прилагат към вашето досие.